Щастие

Всеки милее за щастието свое,

но то не е птица в небесата,

то се крие някъде в душата.

Трета глава (Аляска)

Първа глава

Втора глава

– Ния, Ния! – чуха се гласове от към улицата. „Какво пък сега?“ запита се момичето свито под дебелите завивки в голямото си легло.

Бяха изминали цели два месеца от както се настани в къщата на баба си, хората в малкото градче бързо свикнаха с нея и се държаха доброжелателно и сърдечно. Училището се оказа доста по-интересно място от колкото бе свикнала, всички сякаш бяха приятели, нямаше го непрестанното дърдорене зад гърба на някой, нямаше клюки, както бе свикнала в елитната си гимназия в Ню Йорк, нямаше я тази надпревара кой ще е по-по-най. По-възрастните хора в града бяха леко разтревожени, че тя живее сама без опеката на възрастен, но шерифа бе взел нещата в свои ръце и ги бе уверил, че той лично ще следи за благоденствието й, така че и този проблем бе решен някак си.