Девета част (Да намериш…)

Дълго време не можа да заспи, припомняйки си горещите й устни по лицето си, нежните й движения, с които докосваше всяка част от тялото му. На няколко пъти ставаше от леглото с намерението да иде в нейната спалня, но стигайки до вратата се отказваше. Свят му се завиваше само при мисълта, че сутринта тя ще се опомни и ще съжалява за това, което е направила докато е била пияна… Определени не искаше да вижда изражението, когато осъзнаеше, че си е легнала точно с него. Така че с усиля на волята си остана в леглото.

Осма част (Да намериш ….)

Един от любимите му ресторанти работеше, чак до сутринта, така че заведе Либи там, седяха на масата говорейки си и смеейки се, май това бе разковничето, тя да спре да му се заяжда, дава й да пийне една две глътки алкохол и тя спираше да използва езика си, като кама с която да го нарани. Докато я убеждаваше да опита ястие, което не бе вкусвала до сега, а тя категорично отказваше, но погледа й говореше „моля те убеди ме, помоли ме“ (все пак всички жени искаха да бъдат молени и убеждавани) до масата се бе приближила неусетно една от неговите „секс приятелки“. Имаше няколко такива жени в живота си, жени с които не споделяше нищо друго освен физически забавления и удоволствие. Ив вдигна поглед към нея и се загледа с удоволствие в тялото й, тяло на манекенка, стегнато с добри пропорции, дълги крака, от които да ти се завие свят…

Седма част (Да намериш …)

Разтърка уморено челото си и погледна през големия прозорец на офиса си, града се виждаше като на длан, загледа се просто ей така в нищото … чувстваше умората, за пред себе си започна да признава, че вече е твърде стар за графика на Либи … бе минал месец от молбата на Майк, който явно бе информирал и сестра си за този план, защото тя още на следващия ден звънна на Ив с планове къде й се ходи вечерта и от тогава за него бе настанал изморителен маратон, всяка вечер някъде по клубовете до ранните часове на следващия ден, който пък Ив прекарваше работейки по проблемите на новите си клиенти …

Осъзнаване…

„Жените са като ябълките. Най-вкусните са горе на върха на дървото. Мъжете не искат да се катерят по дървото за вкусни ябълки, защото ги е страх да не паднат и да се ударят. Вместо това те събират падналите по земята ябълки, които не са толкова добри, но затова са достъпни. Затова ябълките на върха мислят, че с тях нещо не е така както трябва, въпреки, че са великолепни!“

Кафе…

Кафе…

„Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър…
Кафе от топла обич и копнежност…
Кафе със аромата на душата ми… „

 

Не знаеше колко време седя в това положение. По нежните й страни се стичаха сълзи, като реки… Накрая избърса бузите си с ръце и се изправи. Тя бе силна, тя щеше да се справи … вярно казваха хората, че границата между любовта и омразата е съвсем тънка.