Девета част (Да намериш…)

Дълго време не можа да заспи, припомняйки си горещите й устни по лицето си, нежните й движения, с които докосваше всяка част от тялото му. На няколко пъти ставаше от леглото с намерението да иде в нейната спалня, но стигайки до вратата се отказваше. Свят му се завиваше само при мисълта, че сутринта тя ще се опомни и ще съжалява за това, което е направила докато е била пияна… Определени не искаше да вижда изражението, когато осъзнаеше, че си е легнала точно с него. Така че с усиля на волята си остана в леглото.