На Р.

Аз лицето ти сама създадох,
очи, усмивка, дори душа ти дадох.
Живях с мисълта за теб
и смело гледах аз напред.
Но един ден уви – разбрах,
че любовта със теб е крах.
Тогава, пък и днес нося спомена в мен,
но не такъв, какъвто те създадох-идеален,
а мъж – реален и доста брутален.
Светъл образ ти недей търси,
живота бързо от него ще те отърси.
Това е всичко, което помня от таз любов,
от мен тъй мечтана, но от теб нежелана.